Home / Истината за храните, Facts about foods / ПОЛИХЛОРИРАНИ БИФЕНИЛИ (ПХБ)

ПОЛИХЛОРИРАНИ БИФЕНИЛИ (ПХБ)

imagesПолихлорираните бифенили са група органични съединения състояща се от 209 компонента с различна степен на токсичност. ПХБ са смес от ароматни съединения, като химичната им формула може да се представи като C12H10-nCln. Първият полихлориран бифенил (ПХБ) е синтезиран през 1864 г., но широкото им производство за търговски цели започва през 1929г. Уникални им физични характеристики бързо ги правят широко употребяеми в индустрията. Използват се в затворени системи като трансформатори, кондензатори и др., в полуотворени като смазочни, охлаждащи и хидравлични масла, а също и в производството на пестициди и хербициди, хартиената и текстилна промишленост, при производството на бои, мастила и пластмаси. Тази широка употреба е довела до масово производство на ПХБ, като всяка страна производител използва различни търговски наименования, някои от които са Агос1ог (САЩ), Clorphen (Германия), Kaneс1ог (Япония), Chemko (Чехия), Sоvо1 (ОНД).
Данни за появата на заболявания вследствие разпространението на ПХБ в околната среда се появяват през 50-те и 60-те години. През 70-те години на миналия век са налице първите доказателства за тяхното натрупване в околната среда и токсичния им ефект, което е наложило постепенно ограничаване и тотална забрана за производството им в индустриално развитите страни. Във въздуха те могат да съществуват под формата на твърди частици, аерозоли и пари, които в последствие се отмиват от дъждовете и снеговете и преминават в почвата, като сериозни количества от тях могат да се открият дори в снега по върховете на планините в зависимост от въздушните потоци. Във водите могат да се открият малки количества ПХБ, но те основно са склонни да се натрупват в утайките и оттам да попадат в тъканите на рибата, където концентрациите им могат да надвишат над хиляда пъти тази във водата. ПХБ не се разграждат в почвата и част от тях мигрират в подпочвените води. Въпреки забраната за производство на ПХБ тяхното изхвърляне в околната среда от стари електрически съоръжения, домакински електроуреди, изгарянето на отпадъци, както и от топлоелектрическите централи на твърдо гориво. ПХБ се образуват и при изгаряне на битови отпадъци, като обикновено се съпътстват от Диоксини – друга група канцерогенни вещества със сходна структура и свойства. ПХБ попадат в организма чрез храната и въздуха, като за кърмачетата обичайния път на експозиция е чрез майчиното мляко. При поемане на ПХБ чрез храната се наблюдават сериозни увреждания на черния дроб и стомаха, анемии, акне и нарушения в репродуктивната способност. Поради недостатъчната информация от епидемиологични изследвания Международната Агенция за Изследване на Рака и ЕРА, определят ПХБ като вероятни канцерогени.
След 1980г. производството им се ограничава и дори в много страни окончателно е спряно. В Германия и Холандия има закон със специални ограничителни норми за съдържанието на 6 полихлорирани бифенила в храни, които имат токсичните свойства на диоксините. Американската агенция за опазване на околната среда (US.EPA) е поставила ПХБ в списъка за контрол на токсичните вещества. Те са много устойчиви към различни по сила окислители и други химикали. ПХБ са практически неразтворими във вода, но се разтварят лесно във въглеводороди, мазнини и други органични вещества, вследствие на което лесно се абсорбират в мастната тъкан на животни и хора. Могат да присъстват във всяка храна от животински произход. Анализа им беше въведен в Центъра по хигиена преди около 10 години и е скъп, трудоемък и изключително дълъг.

About Томислав Ризов

Провери също

ЗАМЪРСИТЕЛИ В АЛКОХОЛНИТЕ НАПИТКИ

Битието на българина е свързана с доста висока консумация на алкохолни напитки. Тази особеност повдига …

%d блогъра харесват това: